Култура / Брой 6 (3029), Август 2026 / Сцена

Наказание и престъпление

04.08
2026

Театърът на Йерней Лоренци най-общо може да бъде определен като „постдраматичен“. Отхвърля миметичното за сметка на перформативното (основна характеристика на постдраматичния театър според Х. Т. Леман). Спектаклите му не разгръщат истории, не моделират персонажи, не използват психология и не изграждат взаимоотношения. Често смесват различни текстове от античния епос, през класическата литература до съвременната проза. Актьорската игра се случва в пространството между личността на актьора и персонажа... [...]

От Мира Тодорова 0 коментара Прочети повече...

Сто години „Варненско лято“. Разговор с Марио Хосен

04.08
2026

Юбилейното издание е едновременно акт на памет и на визия. Мотото ни изхожда от идеята за приемственост – традицията не е статичен архив, а жива материя, която се преражда във всяко ново поколение. Сто години „Варненско лято“ не са просто история на един фестивал, а част от културната идентичност на България в европейски и световен контекст. Затова програмата търси органичен диалог между минало и настояще, стъпил върху европейската музикална традиция – плод на хилядолетна цивилизация. [...]

От Валерия Димитрова 0 коментара Прочети повече...

Allegra означава радост

04.08
2026

„Allegra е среща – на поколения, на професионализъм, на култури, на талант. Allegra е приятелство!“ – това са първите думи, които посрещат всеки влязъл в официалния сайт на фестивала и академия „Алегра“. През 2014 г. началото беше поставено в Русе. И неслучайно: там, край Дунава, е роден и израснал основателят и идеен двигател на „Алегра“ Петър Найденов – контрабасист с дългогодишна кариера в Швейцария, водач на група в Люцернския симфоничен оркестър и преподавател в Цюрихския университет за изкуства. [...]

От Ирена Гъделева 0 коментара Прочети повече...

Смърт по погрешка?

04.08
2026

Спектакълът на Дмитрий Кримов, представен в нюйоркския Театър La MaMa, е решен като трагическа гротеска, в чийто център е чувствителната и красива Елена. Под такова име е Елена Андреевна в режисьорската версия, в която всеки е и актьор, и персонаж. Още с пристигането си в имението тя привлича вниманието на всички. И това е съвсем по Чехов, но прочетен през черен хумор и екзистенциална тъга. Като преосмисля драстично творбата, режисьорът говори за днешния свят на насилие и безнадеждност. [...]

От Майя Праматарова 0 коментара Прочети повече...

Театърът на Теодорос Терзопулос

04.08
2026

Театърът на Терзопулос е плод на изгнаническо съзнание, формирано от историческата траектория на Европа през ХХ век; опит за представяне на колективната травма, загубата, паметта и забравата. През XXI век, с представления като „Антигона“ във Филаделфия, „Вакханки“ в Тайпе и Москва, „Агамемнон“ в Пекин, „Краят на играта“ в Санкт Петербург Терзопулос сякаш последователно влиза в диалог с прочутото предсказание на Самюъл Хънтингтън, че разломните линии между цивилизациите ще бъдат бойните линии на бъдещето. [...]

От Пенелопе Хадзидимитриу 0 коментара Прочети повече...

Пънк и интернет на мечтите. Разговор с Нкоси Зитулеле

04.08
2026

Странно е, защото преди концерт винаги чувстваме тежестта на голямото напрежение, тъй като мълвата между хората обикновено ни предшества и преди концерт всички разправят: „О, трябва да идеш да ги видиш! Те са удивителни! Най-добрата група на света“... И после излизаш на сцената и всички са втрещени от твоята „удивителност“, а ти започваш да се питаш: „Толкова ли пък чак сме удивителни?“ – малко като Синдрома на самозванеца. Накрая, по време на шоуто, всичко се оказва вярно... [...]

От Цветан Цветанов 0 коментара Прочети повече...