Времето на смелите
„Една голяма река ще стане твоята съдба“, ѝ беше предрекла някаква гледачка от Пратера в един от малкото ѝ свободни дни. Тя обичаше Пратера, но сега нямаше желание да бъде там. Нямаше свободен ден, беше свободна и за една свободна прислужница оставаше само Дунавът. По пътя не забеляза нищо освен разните нечистотии, които лежаха по улиците. Тя виждаше само мръсотията, полепнала навсякъде, по улици, къщи, хора и мислеше за водата, която скоро, съвсем скоро щеше да отмие за нея всичко това. [...]