Култура / Брой 2 (2951), Октомври 2018

Българските пиеси са образцови еднодневки

Българските пиеси са образцови еднодневки
25.10
2018

Като всеки масов социален феномен театърът е общност на творците създатели и творците зрители. Общественото, сиреч външното за общността организиране, заедно със съответното финансиране, не може да бъде двигателят за генериране на промени, иманентни за общността. Иначе съм напълно солидарен, че сферата на театралното и изобщо сферите на т.нар. художествено творчество са неделими от сферата на образованието. Там нещата изглеждат по същия начин. [...]

От Георги Каприев 0 коментара Прочети повече...

Въпроси за българския театър през 2018

24.10
2018

Възможно ли е доброжелателно, но смело да се поговори по въпроса: „Къде се намира нашият театър днес? Накъде се е запътил?“. Опитвам се да проверя би ли се получил такъв разговор. Има ли кой да отговори, ако питам: „Има ли в идеята за театър някакъв план, идеология, проект? И ако да, съществуват ли някакви алтернативи?“. Питам се – има ли шанс в мое време да се случи някакво действително събитие, нещо повече от разговор или оценка, повече от размяна на мнения. [...]

От Георги Тенев 0 коментара Прочети повече...

Тимъти Снайдър за новия катастрофичен ред и историята

24.10
2018

Най-общо казано, демокрацията не е въпрос на икономика, на закони, тя се основава и на умението на хората да си говорят. Да можеш да говориш на другите, които не познаваш, е трудно умение, а демокрацията предполага способността всички да бъдат въвлечени в един голям разговор. Необходимо е да има начини, по които да се води този разговор, хората да имат културата за това. Мисля, че през 90-те години този аспект бе напълно пренебрегнат в Източна Европа. [...]

От Момчил Методиев 0 коментара Прочети повече...

Да мислиш двайсети век

24.10
2018

С право смятаме, че ХХ век е доминиран от насилничество и политически екстремизъм, не можем обаче да вникнем в смисъла му, ако не осъзнаем, че този насилнически екстремизъм е упражнявал притегателна сила за много по-голям брой хора, отколкото сме склонни да допуснем. Това, че либерализмът с времето се оказва победител е едно от истински неочакваните развития на века. Либерализмът, също както и капитализмът, се е оказал изненадващо адаптивен – защо е било така, е една от главните теми на нашата книга. [...]

От Тони Джъд 0 коментара Прочети повече...

Виолета Дечева: На новата българска драматургия се гледа с презрение

24.10
2018

Театърът е бавно изкуство, той живее от дълбоката си връзка със средата, в която се развива, което значи с обществото в момента. Тоест с неговите актуални проблеми, от една страна, но и с високия свод на човешките въпроси, от друга. Тази връзка може, разбира се, да се осъществява с драматургия от всякакъв вид и на всякакви езици, но само драматурзите, които познават българската култура, език и общество, могат да видят в него онова, което никой друг не може. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

За културната памет

24.10
2018

Нашата западна култура функционира под знака на модернизацията – тъкмо обратното на древноегипетската. Ние живеем (или живеехме) с императива, че непрекъснато трябва да скъсваме с традициите, че трябва да загърбим миналото, за да поемем към новото бъдеще. Това ни е направило слепи за основната задача на всяка култура, която е следната – да предоставя знание на следващите поколения. [...]

От Алайда Асман, Ян Асман 0 коментара Прочети повече...