Мисли по път – непубликувано

Мисли по път – непубликувано

Отново думата „чужбина“ означава за мен най-примамливо царство от чужди, непознати цветове, от непознати думи и звуци, от светлина и простор, пълни с оптимизъм и чувството, че планетата ти принадлежи толкова, колкото и ти принадлежиш на нея. Мисля, че за нас, днешните българи, живели под произвола на крепостния режим, думата „чужбина“ съдържа много повече приказност, отколкото реалност, и пътуването до нея е нещо надвишаващо мистериозното обаяние на пътуването на старите българи до Божи гроб. [...]

Нравите подивяват, справедливостта е безпризорна

Политиката е болката, която възниква, когато други хора искат друго. Затова можем да приемем обществата като общности на болката, също и като общности на нараняването и нервността, или комуни в спор. Тези дни все по-често мисля за Никлас Луман и неговата теза: това, което знаем за света, го знаем чрез медиите. Медиите са устройства за циркулация на темите. Това е едната половина от истината: знанието за света възниква предимно медийно, т. нар. личен опит винаги играе по-малка роля. [...]

Да снимаш папата без дубъл

Още в първата секунда, в която папа Франциск бе представен, ме заинтригува името му. Беше избрал името на св. Франциск от Асизи, което бе важен знак. Никой не го очакваше. Ала името носеше обещание. Затова още в самото начало се интересувах от всичко, което той правеше, казваше и пишеше. Бях възхитен от неговото слово, от неговото непретенциозно, просто и въпреки това съвършено ново слово. [...]

Сезонът на умората

От театралния сезон 2017/18 като че ли нямаше какво повече да се иска. В него има от всичко. Списъкът е внушителен по обем, респектиращ като съдържание, авторитетен. И точно заради това още по-ясно се провидя действителната картина. От нея лъха умора. Умора в генерирането на нови идеи, на нови естетики, на нови хоризонти. Умора в разчепкване на смисъла, в търсене на неподозирани ракурси към текста и образа. Умора в търсенето на провокация заради самата провокация, ако щете. [...]

Андрей Наков: Фалшификатите разрушават нашата памет

Изложбата, която видях при откриването на „Квадрат 500”, беше направо трагична. Тя е резултат на антимодернистката идеология на соцреализма, чиято жертва също е и Светлин Русев. Неговото виждане за българското изкуство в последните десетилетия е ужасно, той просто погуби няколко поколения художници. Експозицията в галерията представлява, както казват руснаците, една „неразбериха“ – нещо твърде объркано, хаотично, без никаква система. [...]

Лала Боса

Ричи беше храбро куче. Когато слизаха с асансьора от шестия етаж на високия блок в онзи краен софийски квартал, където тя обитаваше една боксониера, Ричи не се плашеше от страшните звуци, които издаваха въжетата на асансьора, сякаш вдигаха или спускаха котвите на презокеански кораб, Ричи не се плашеше, а храбро изхвърчаше от асансьора на партерния етаж, едва изчакваше да отидат в тревата на междублоковото пространство и тя да откопчее каишката му... [...]