Култура / Брой 1 (2954), Януари 2019

Йорма Панула и младите български солисти – традиция и нови хоризонти

Гастролът на Йорма Панула (22.11.2018, зала „България“), име на „патриарх“ от световната сцена, не само даде възможност на софийските филхармоници да покажат вдъхновение и ниво, но и представи ярки, млади български солисти: цигуларката Лия Петрова и сопраното Мария Радоева. И традицията, и актуалните стандарти на музициране се изпълниха със смисъл в тази вечер... Откроиха се индивидуалността и завършено-виртуозното изпълнение на Лия Петрова, чийто Първи концерт от Прокофиев ще се запомни, както и младото сопрано Мария Радоева...

Първото заглавие в програмата бе „приказният“ Първи концерт за цигулка на С. Прокофиев. Творба, писана от композитора, когато е бил само на двадесет и три години, в която пулсира живецът на радикалността. В този концерт солист и оркестър трябва да „изрисуват“ и необикновен модернистичен сюжет. Във визията на Лия Петрова/Йорма Панула Първият концерт получи „класически“ прочит. Лия Петрова потърси и модернистични акценти за виртуозно-приказната първа част: звукови открития, радикалност на образността... Под палката на Йорма Панула щрайхът звучеше с мекота и много прозрачност, подчертани бяха тембровите открития на Прокофиев. „На един дъх“ бе изсвирена виртуозната втора част, предизвикателство за всеки солист, с характерни, представени с ясен замисъл пародийни образи. Поанта в изпълнението на Лия Петрова бяха модернистичното, суровостта, първичните елементи. Като „естествен център“ – поетичната трета част разкри музикални състояния на лирично-инструменталното и в солистката, и в оркестъра... Запомнящ се бе и великолепният тих финал в убедителното партниране на солист/оркестър.

Четвърта симфония на Г. Малер бе второто заглавие за тази вечер. Познаваме я като „репертоарна“ за Софийска филхармония, но сега тя прозвуча „като за първи път“ – органично, с вътрешна дълбочина. Не могат да не се отбележат постигнатата в първата част благородна, нюансирана звучност на щрайха, точните и ярки звукови ансамбли... Поразително ясно и спокойно разгръщащ се сюжет във втората част, а след нея – Ruhevoll, poco adagio „прикова“ към фокуса на високите стандарти в музицирането... При тази зрялост, когато диригентът „предизвиква“ най-доброто в оркестъра, може би не е необходимо да се описват балансираните темпа, перфектната звукова организираност... Би трябвало да спомена, че имаше и силни солистични прояви от страна на оркестъра. За изпълнението на вокалната партия от сопраното Мария Радоева могат да се кажат хубави думи: специфичен и красив глас, овладяност, може би и известно пожелание за още по-плътно навлизане в спецификата на Малер...

В едно изречение за този концерт може да се каже: вдъхновение от най-добрата традиция в диригентското изкуство на Йорма Панула, яркост и нови хоризонти в младите, налагащи се на европейските сцени български солисти. Убедителна комбинация и много успешен замисъл!

Юка-Пека Сарасте: симфоничните пространства на Сибелиус, Стравински, Моцарт

Почти като своеобразна градация прозвуча следващият концерт на Софийската филхармония (30.11.2018), този път под ръководството на Юка-Пека Сарасте, сред най-известните ученици на Йорма Панула, който е главен диригент на Оркестъра на Западногерманското радио, а преди това на Филхармонията на Осло. Бяха поканени като солисти финландецът Теро Латвала (цигулка), Александър Земцов (виола), Франц Бартоломей (виолончело) – авторитетни и известни солисти с естетско присъствие... Програмата открои контрастите на „класичното“ и неговите превъплъщения в Моцарт (Симфония концертанте) и Стравински (Концерт за камерен оркестър „Дъмбъртън окс“), както и неизчерпаемо богатия оркестров звук на Първа симфония от Сибелиус.

Юка Пека Сарасте е ярко явление в традицията на Йорма Панула – той съчетава безкомпромисен професионализъм и прецизност с мощен темперамент. Белязано от взиране в солистичното и строго прозрачно инструментално звучене бе изпълнението на Симфония концертанте. И в интерпретацията на солистите: прецизния Теро Латвала, по-темпераментния Александър Земцов и Франц Бартоломей, се търсеха ансамбловост, освободен виенски дух.

Втората творба в тази вечер бе един от най-убедителните опуси на Стравински: камерният концерт „Дъмбъртън окс“, който за съжаление не се свири често в последните години у нас. Със състав, включващ солисти от Софийската филхармония, Юка-Пека Сарасте направи един както прецизен и графичен, така и зареден с много вътрешен темперамент и огън Стравински. Стравински „блестеше“ в полиритмичните игри на първата част, с иронията и силата на откритията във втората и енергията и виртуозността на третата си част. Публиката бе заразена от безкомпромисното пресъздаване на творбата, от изумително острото, темпераментно и автентично усещане на Юка-Пека Сарасте. И продължителните аплаузи показаха, че в този стандарт на изпълнение рядко свиреният Стравински задвижва емоциите на публиката....

Втората част бе истинска демонстрация на висока симфонична концепция, представена от Юка-Пека Сарасте в Първа симфония на Сибелиус. „Като най-фина решетка“ дори и в големите маси/багри бе съграден/преосмислен този емблематичен опус на Сибелиус. Ярките теми, наситеността на фактурата и великолепните духови хорални звучности – всички те разгръщаха оркестровата фабула на първата част. Съзерцание на солистичното и богатство на щрайха белязаха втората част. Темпераментно-блестящото скерцо бе „взрив“ от багри, овладени ансамбли на духовите, като тази партитура бе владяна през цялото време с виртуозност и сдържаност, едно усещане, което превръща Сибелиус в много силна поанта в концертните програми в света. Това изпълнение бе увенчано на финала от прецизните полифонични конструкции в щрайха, великолепните сола, наситените и великолепно звучащи (невероятно е да се каже у нас!) хорални звучности на духовите. Едно изпълнение – еталон. А тази пределно трудна и виртуозна за оркестъра и диригента творба на Сибелиус бе дирижирана от Юка-Пека Сарасте наизуст!

В края на концерта дойдоха заслужените и напълно спонтанни аплодисменти, признание за солистите от оркестъра, който се справи действително „на ниво“... Зареждащ, знаменателен концерт, пак в духа на юбилейните 90 на Софийската филхармония... Трудно се говори за „криза“, когато професионализмът и свободното усещане за музиката печелят на „свой терен“.