Зимата през Средновековието
Четирисезонната схема е засвидетелствана за Средновековието най-малко от VІІ век. За характеризирането на зимата решаващо се оказва определянето на първия ден от годината, в отнесеността си към който придобиват характеристиките си отделните времеви сегменти. Сред многобройните варианти най-популярен изглежда да е този, според който Бог е сътворил света през пролетта, тоест тогава, когато елементите са в съвършено равновесие и условията, включително климатичните, са оптимални. Полагането на първия ден в самото сърце на зимата поражда знаменитото напомняне на Бернар от Клерво, че Христос е роден неслучайно през зимна нощ, а значи, че зимата, също както нощта, е „бременна“ с всички събития, които предстои да се случат, че тя е неизчерпаемият резервоар на смисли, които си струва да бъдат разчетени. [...]