Култура / Брой 1 (2954), Януари 2019 / Интервю

Светлана Алексиевич: Отчаянието няма да ни спаси

23.01
2019

Що се отнася до политическото, струва ми се, че вече съм проучила този свят. А екзистенциалният свят днес ми е много по-интересен. И дори книгата ми за любовта пак ще е за това кои сме ние, защо не можем да бъдем щастливи, какво разбираме под щастие, как го търсим, какво казваме. Пак ще е книга за това що за хора сме. Но ще е по-лична. С по-сложен рисунък. Ще стига по-дълбоко. [...]

От Ирина Недева 0 коментара Прочети повече...

Критика и лоша необозримост. Разговор с Михаил Неделчев

23.01
2019

Истинският литератор мисли дълго и интензивно, преди да напише нещо. Не може да пишеш безотговорно. Това дрънкане, тази непрекъсната онлайн наличност, при която непрекъснато произвеждаш текстове и срещу теб вървят някакви текстове, е наистина разпад на текста. Текстът има граници, той има логика и не може да бъде просто ей така хвърлен срещу друг текст. Това е разрушаване на стила, а стилът се култивира дълго. [...]

От Михаил Неделчев 0 коментара Прочети повече...

За европейската идея. Разговор с Роберт Менасе

22.01
2019

Докато никой не поставяше под въпрос националните държави, творците във всяка от националните държави всъщност бяха интернационалисти, никой сериозен писател не казваше: „Аз пиша национална литература“. Откакто националните държави започнаха да отслабват и наднационалната общност стана нашето бъдеще, изведнъж на писателя му дойде наум, че познава собствената си нация и затова е по-добре да остане вътре в нея, при старите теми и старите сюжети. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

Задължението да бъдеш свидетел. Разговор с Борислав Скочев

21.01
2019

Най-вероятно съм чул това име още в детството – дядо ми имаше приятели, които са били в концлагера. Но разбрах какво е „Белене“ от първите лагерни спомени, публикувани през 1990 г. И въпреки че общественото внимание бързо се пренасочи към настоящето на прехода, през следващите години бяха публикувани много спомени, тъй че паметта беше отчасти възстановена, но и маргинализирана. Най-вече оставаха бели петна в знанието ни за технологията на тази репресия. [...]

От Тони Николов 0 коментара Прочети повече...

Бягство от дремещите спомени. Разговор с Патрик Модиано

21.01
2019

Наистина в последната ми книга „Дремещи спомени“ се срещат герои, изникващи в предходните ми книги… Може би защото става дума за един-единствен „роман“, писан по непрекъснат начин. Някои от тези герои се открояват далеч по-ясно, отколкото в другите романи, ала се случва някой от тях да не носи вече същото име, което показва несигурностите на паметта. [...]

От Патрик Модиано 0 коментара Прочети повече...