Знам го от дете, бях чувал неведнъж името му, преди да го видя в писателската станция край Варна. Баща ми и неговите приятели често го споменаваха: „Радой каза това, Радой написа онова…“ В техните разговори долових и тревожното: „Удариха Радой и Борето за лютите чушки“. Не знаех какви са тия чушки и защо заради тях удрят хората. Разбрах, когато баща ми донесе вкъщи изгорена страница от книгата на Радой и Димовски. Властта не само я бе забранила, бе заповядала и да се изгори в пещите на Полиграфическия комбинат. [...]
В края на 80-те ходих в Китай и тогава открих китайските ресторанти. В тайните им ме въведе един познат българин, който живееше в Пекин. Показа ми как да държа пръчиците за хранене, обясни ми как да си избирам яденетата и в какъв ред да ги поръчвам. И така свикнах с китайската храна, сякаш от малък съм ял ориза с клечки, сърбал съм си супата без лъжица и съм си близал сладоледа пържен. Освен поздрава „Нихао!“ запомних и няколко думи за поръчка: ориз е „мифан“, вода – „шуе“, а пък две бири – „ер питьо“... [...]
В началото едно необходимо уточнение: у нас има най-малко пет писателски съюза. В тях членуват около 2500 членове. А книгите от български автори излизат средно в тираж 500. Следователно: на един четящ се падат по 5-има пишещи (докато завърша този текст, пишещите сигурно ще се удвоят). Преди петнайсетина години родните законотворци приеха нова алинея, разпореждане, наредба или допълнение към закона за данъчното облагане. То засягаше и нас, стършелите, свободни хора със свободни професии. [...]
