Силен Венециански фестивал

Мострата във Венеция имаше амбицията да потвърди миналогодишния си опит с организационните мерки, броят на акредитираните журналисти – около 2000 – беше далеч по-висок. Успя и в представянето на силна програма – конкурсната и извън нея, в подбора на справедливо жури, оглавявано от южнокорейския режисьор Пон Чун Хо („Паразит“). Личното присъствие на откриването на президента на Италия Серджо Матарела, много аплодиран, също изигра роля за цялостната атмосфера на фестивала. [...]

Аутсайдери по природа

Колкото и по традиция жизнеутвърждаващо събитие да е Световният фестивал на анимационния филм, напоследък не му върви. От една страна, пандемичната ситуация стеснява пространството на всяка културна проява и провеждането му „на живо“ във Варна се сведе до малката Зала 2 на Фестивалния комплекс със символично присъствие на гости и скромно наличие на публика. От друга, киноиндустрията с новоприет закон и правилник към него все още не функционира като производство, дейности и финансиране. [...]

Шекспир от квартала. Разговор с Валери Йорданов

Мисълта за импровизация над „Шекспир от квартала“ се появи много преди „Кецове“. Много преди да знам, че ще се занимавам с тази професия. Бях тийнейджър, живеех „на тази улица и с тези хора“ и я описах в разказ. През годините се сещах за нея, защото все още се чувствам огромен длъжник на един човек от този разказ. Във филма ролята му се изпълнява от Захари Бахаров. Първоначално си мислех, че ще напиша роман или новела, което щеше да отнеме много по-малко време от реализацията на филма… [...]

Отвъд сянката на нашия чадър. Разговор с Драгомир Шолев

Творчеството е и търсене някъде вътре в себе си на неща, които не са се случвали, но предстои да се случат. Или може би се случват всеки ден, но ги забелязваш, когато е настъпил моментът, в който си достатъчно подготвен за тях. „Рибена кост“ е история, която стои в своеобразно гранично състояние, между две същности – водата и земята, цивилизацията и дивото, свещеното и профанното, лятото и есента, смешното и тъжното, правилното и грешното… И когато се появи едната същност, веднага вкарвам антипода ѝ. [...]