Ивайло Знеполски за антиинтелектуалната ситуация

Ивайло Знеполски за антиинтелектуалната ситуация

За интелектуалците прекрачването на границата 10 ноември 1989 г. е изключително важен момент на преход към нещо ново, но същевременно и на ерозия на установената до този момент характеристика и място в обществото. В българската история интелектуалците, изглежда, никога не са могли да намерят точното си място, тъй като на къси периоди от време наблюдаваме радикално преформулиране на функциите им. Повечето интелектуалци днес трудно откриват новата си роля, но напоследък се забелязват и много верни стъпки по посока на това, което препоръчваше още Макс Вебер в „Ученият и политикът“: политиците и интелектуалците не да правят едно и също, а да се ръководят от едни и същи ценности. [...]

Един ироник на отчаянието. Разговор с Георги Господинов

Осмелявал съм се да кажа (и съм получавал заслужен отпор), че част от българското неслучване днес е последствие от конкретни неслучили се и премълчавани неща от близкото минало. Някъде Борхес казваше, че само онова, което съм изгубил, ми принадлежи. Неслучилото се и изгубеното – всичко това е част от българската тъга, част от нещата, които продължават да ме интересуват и да пиша за тях. Да, мисля, че са част от идентичността ни, че ни определят до голяма степен, и затова трябва да се говори по тях. [...]

Светкавиците на интелигентността

Винаги, когато посещавам изложби на Андрей Даниел, имам чувството, че съм обладан от някакъв, бих го нарекъл разкошен магизъм, чиито наелектризирани теми – предизвикателни и впечатляващо стилизирани, са съсредоточени около намерението му да бъде артист и около връзките му, в качеството на артист, с хората, живота и предметите. При това с присъствието на завидна лична култура. И с винаги наложената престижна представа за себе си. [...]

Анри Кулев за прекрасния хаос, наречен живот

На този свят най-трудно се променя характерът човешки. Слава богу, в живота ми не се случиха страшни бури, които рязко да ме прехвърлят от младостта в дълбоката старост. Последните двадесет години минаха равно, спокойно, някак в подготовка за това, което неминуемо предстои. Не мисля, че съм бил глупав и съм помъдрял. Не мисля, че съм бил много умен и съм оглупял. Приемам възрастта без истерика. Не мисля и че щампата „старостта е мъдра“ работи винаги. [...]

Син на книгите си. Разговор с Ерик-Еманюел Шмит

Ще ми се да можех да заразявам със своята вяра, но това е невъзможно, защото не бих могъл да дам доказателство, а само да свидетелствам. Не знам дали съм най-подходящият човек за това, защото съм атеист по рождение, по образование, по свое собствено желание, ако щете. Докторатът ми по философия е върху Дидро, а той е сред великите атеисти. Така че не съм аз най-подходящият за подобно откровение. Това откровение обаче беше революционно за мен. След него започнах начисто. [...]

Европа още ли е християнска?

От политическа гледна точка либерализмът свежда Евангелието до социален манифест. От богословска гледна точка модернизмът редуцира Христос на вярата до Христос на историята. Така се стига до двойното освещаване на индивида. Ала могат ли двадесет века християнство да се сведат до един религиозен свръх-аз, трансформиран от религиозното несъзнавано? Нима всеки античен, средновековен или класически богослов е само един необявен или скрит политик? [...]