Култура / Анелия Янева
Бекет х 2
По волята на Самюел Бекет, който е в ролята на Бог Творец за своите персонажи, героите му се озовават под светлините на рампата без обяснение защо са там и какво трябва да правят. Хванати между трите стени на заложения от него капан, те нито могат да напуснат пиесата, нито да проумеят нейния смисъл. Ние също няма да научим как и защо двамата скитници от „В очакване на Годо“ са се озовали на предела на земната пустош и смисленото битие, обречени на вечно очакване. Просто приемаме зададената ситуация. [...]
Написаното от мен е наказание
Аугуст Стриндберг описва отношенията между мъжа и жената като война. Пиесата му „Госпожица Юлия“ (1888 г.) е за тази най-древна война, когато в нея се отваря втори фронт – класовият. Но това е и зората на психоанализата. В духа на времето, освен от желанието за надмощие над противоположния пол, персонажите са задвижвани и от своите нагони, от инстинкта към живота (слугата Жан) и от инстинкта към смъртта (господарката Юлия). Като ключ за разчитането на характерите в пиесата немалка роля имат и сънищата... [...]
Смъртта надделява
Орфей се смята за най-мъдрия между героите, както е Аполон сред боговете. Той въплъщава силата на изкуството, която спомага за превръщането на хаоса в космос. Сила, неподвластна на смъртта. Но не така е в авторския спектакъл на словенския режисьор Йерней Лоренци „Орфей“ (Народен театър). В него вършее смъртта. А Орфей е онемял. И е лишен от своята лира. За да циментира тезата си за вездесъщата и неподвластна на нищо смърт, Лоренци тръгва от Троянската война. Но в „Орфей“ образът на смъртта не се изчерпва с това. [...]
Една погнуса
На винериш (немския диалект, който се говори във Виена) отглаголното съществително Holzfällen освен „сеч“ означава и „убийствена критика“. Игра на думи, която събира в себе си целия Томас Бернхард (1931–1989). В „Сеч. Една възбуда“ на злъчно обругаване е подложен артистичният елит на Виена. В своя 90-минутен екстатичен монолог (моноспектакълът се играе в Топлоцентрала) Явор Костов-Йондин успява да обхване цялата гама от ненавист, погнуса, жлъч и презрение на протагониста към хората, които го заобикалят. [...]