Анелия Янева

Анелия Янева завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“ и специализира театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи като редактор в отдел „Култура“ на в. „Стандарт“, сп. „Сега“, в. „Сега“ и приложението „Капитал Light“ на в. „Капитал“. Понастоящем е преводач и театрален критик на свободна практика. Председател е на Обществото на независимите театрални критици.

Бекет х 2

По волята на Самюел Бекет, който е в ролята на Бог Творец за своите персонажи, героите му се озовават под светлините на рампата без обяснение защо са там и какво трябва да правят. Хванати между трите стени на заложения от него капан, те нито могат да напуснат пиесата, нито да проумеят нейния смисъл. Ние също няма да научим как и защо двамата скитници от „В очакване на Годо“ са се озовали на предела на земната пустош и смисленото битие, обречени на вечно очакване. Просто приемаме зададената ситуация. [...]

Написаното от мен е наказание

Аугуст Стриндберг описва отношенията между мъжа и жената като война. Пиесата му „Госпожица Юлия“ (1888 г.) е за тази най-древна война, когато в нея се отваря втори фронт – класовият. Но това е и зората на психоанализата. В духа на времето, освен от желанието за надмощие над противоположния пол, персонажите са задвижвани и от своите нагони, от инстинкта към живота (слугата Жан) и от инстинкта към смъртта (господарката Юлия). Като ключ за разчитането на характерите в пиесата немалка роля имат и сънищата... [...]

Смъртта надделява

Орфей се смята за най-мъдрия между героите, както е Аполон сред боговете. Той въплъщава силата на изкуството, която спомага за превръщането на хаоса в космос. Сила, неподвластна на смъртта. Но не така е в авторския спектакъл на словенския режисьор Йерней Лоренци „Орфей“ (Народен театър). В него вършее смъртта. А Орфей е онемял. И е лишен от своята лира. За да циментира тезата си за вездесъщата и неподвластна на нищо смърт, Лоренци тръгва от Троянската война. Но в „Орфей“ образът на смъртта не се изчерпва с това. [...]

Една погнуса

На винериш (немския диалект, който се говори във Виена) отглаголното съществително Holzfällen освен „сеч“ означава и „убийствена критика“. Игра на думи, която събира в себе си целия Томас Бернхард (1931–1989). В „Сеч. Една възбуда“ на злъчно обругаване е подложен артистичният елит на Виена. В своя 90-минутен екстатичен монолог (моноспектакълът се играе в Топлоцентрала) Явор Костов-Йондин успява да обхване цялата гама от ненавист, погнуса, жлъч и презрение на протагониста към хората, които го заобикалят. [...]