Виолета Цветкова

Виолета Цветкова

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.

Витолд Гомбрович

Витолд Гомбрович

Витолд Гомбрович (1904–1969) е полски писател, драматург и есеист. Става световноизвестен с романа си „Фердидурке“, който поставя началото на полската литературна гротеска. Потомък е на шляхтичи, водещи корените си от XVI в. Завършва право във Варшавския университет, а после следва икономика и философия в Париж. През 1939 г заминава за Аржентина и по време на Втората световна война работи като банков чиновник в Буенос Айрес. След 1945 г. решава да не се завръща в комунистическа Полша. От 1953 г. пише кратки есета, които издава в емигрантското сп. „Култура“, ръководено от Йежи Гедройч. По-късно тези текстове стават част от прочутия му „Дневник“. В началото на 60-те години се установява в Париж, а преводът на негови романи и пиеси го прави световноизвестен. На български език са преведени книгите му: „Фердидурке“ (1988), „Пиеси“ (1997), „Космос“ (2018).

Виторио Страда

Виторио Страда

Виторио Страда (1929–2018) е известен италиански славист, професор по съвременна руска литература и преводач от руски език. Завършва философия в Милано. Увлечен от левите идеи от средата на 50-те години започва да учи руски език, но след 1968 г. напуска ИКП. Специализира руска литература в МГУ в края на 50-те и в средата на 60-те години. Помага на Борис Пастернак да издаде „Доктор Живаго“ в Италия. Превежда на италиански творби на Михаил Булгаков, Бахтин, Солженицин, Олеша, Аксьонов и др. Сред по-известните му книги са: „Безсънието на разума. Митове и фигури от Достоевски до Пастернак“ (1986), „Символ и история. Аспекти на руския ХХ в.“ (1990), „Другата революция“ (1994). Предложеното тук есе е публикувано от издателство „Ейнауди“ в сборника „Културата на романа“ (2008).

Владимир Градев

Владимир Градев

Проф. Владимир Градев преподава теория на религията в специалност „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Философия на религията“ в Нов български университет. Основните му изследователски интереси са в областта на философия на религията, съвременната философия, културологията и политическите науки. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Автор е на книгите „Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко“ (1999), „Прекъсването на пътя“ (2000), „Политика и спасение” (2005), „Между абсолютното тайнство и нищото“ (2007), „Това не е религия“ (2013), „Излизания“ (2015), „Разпознавания. По пътищата на душата“ (2017), „Приближавания“ (2019).

Владимир Левчев

Владимир Левчев

Владимир Левчев е роден през 1957 г. Завършва английска гимназия и изкуствознание. Редактор е в издателство „Народна култура“, а преди 1989 г. създава самиздатското списание „Глас“. Член е на изпълнителния комитет на „Екогласност“, координатор на „Свободното поетично общество“ и зам. главен редактор на „Литературен вестник“. През 1994 г. заминава с Фулбрайтова стипендия за САЩ и между 1996 и 2007 г. преподава в Университета в Балтимор. От есента на 2007 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград. Автор на множество стихосбирки, сред които: „Аритмии“, „Кой сънува моя живот“, „София под луната“, „Раззеленяване на сухото дърво“, „Черна книга на застрашените видове“, „Любов на площада“, „Точно време“, на романите „Крали Марко: балканският принц“ и „Човекът и сянката“, както и на „Сънувани разкази“. Преводач на Алън Гинзбърг и Т. С. Елиът. Най-новите му книги са: „Поезия и музика: „Четири квартета“ на Т. С. Елиът“ (2020 г.) и романът „Астероид. Триптих за края на света“ (2021).

Владимир Свинтила

Владимир Свинтила

Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Николов, 1926–1998) е писател, изкуствовед и преводач. Завършва Италианската гимназия в София (1945). Въдворен в лагерите „Богданов дол“ и „Куциян“ (1949–1950). Учи романска филология, завършва право в Софийския университет (1952). През 1957 г. е реабилитиран, но е въдворен за 7 месеца в психиатрия. Редактор във в. „Народна култура“ (1957–1959), изд. „Български художник“ (1960–1964), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964–1969), редактор във в. „София нюз“ (1969–1971), зам. гл. редактор на в. „Софийска правда“ (1974–1977). Автор на монографиите: „Васил Бараков“ (1965), „Андрей Николов“ (1969), „Борис Ангелушев“ (1969), „Веселин Стайков“ (1970), „Васил Захариев“ (1972), „История на Самоковската иконописна школа“ (1979), на книгите „Лицето на Горгоната“ (1992), „Захарий Стоянов“ (1996), „Етюди по народопсихология на българина“ (2007), „Кладенецът на мълчанието“ (2009) и др. Преводач на „Сонети“ на Шекспир, „Песни и поеми“ на Робърт Бърнс, Т. С. Елиът („Четири квартета“).

Владимир Сорокин

Владимир Сорокин

Владимир Сорокин е руски писател, драматург и сценарист, художник. Роден е през 1955 г. в малкото градче Биково край Москва. През 1977 г. завършва Московския институт за нефт и газ „Губкин“ със специалност инженер-химик. Занимавал се е с графично оформление на книги, живопис, концептуално изкуство. Като литератор се оформя в началото на 80-те в средата на художници и писатели от московския ъндърграунд. Първата му публикация е в емигрантското парижко издателство „Синтаксис“ – романът „Опашка“ („Ред“) излиза първо на руски, а след това е преведен на почти всички европейски езици. Книгите му предизвикват бурни дискусии в средствата за масова информация, спорове, а понякога дори съдебни производства.

Владислав Иноземцев

Владислав Иноземцев

Владислав Иноземцев (род. 1968 г.) е известен руски икономист, социолог и политик. Основател и директор на Центъра за изследване на постиндустриалното общество в Москва. Автор е на множество книги, издадени в Русия, Франция, Великобритания, САЩ, Китай, както и на научни и публицистични текстове.