Култура / Автори

Виолета Дечева

Виолета Дечева

Виолета Дечева е доктор по театрознание (Ph.D) и доктор на науките (Sc.D) от БАН. Професор по театрознание в НБУ. Изследовател, преподавател, историк и критик. Специализация във Freie Universität-Berlin (1998). Международни изследователски проекти. Член на IFTR, на IATC, на СЖБ и др. Публикации в България, Германия, Полша, Франция, Италия, САЩ, Щвейцария и др. Ръководител на проекта Конкурс за нова пиеса на НБУ. Книги: „Кризите на народния театър“ (2016); „На фокус Dimiter Gotscheff“ (2015); „Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век“: Част I (2013) и II (2014); „Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни“ (2006); „Актьорът като автор и произведение на изкуството“ (2003); „Авторът и неговият интерпретатор“ (2002); „Театърът на 90-те“ (2001) и др.

Прочети повече...

Виолета Тончева

Виолета Тончева

Виолета Тончева е журналист, германист, лектор по радиомениджмънт, мениджър, модератор и PR на културни събития, автор на изследвания и критически текстове за медии, литература, визуални изкуства и архитектура. Автор на изследванията „Книга за Радио Варна. Първа част: Традицията задължава...“ (2004; е-издание 2004) и „Книга за Радио Варна. Втора част: Традицията е модерна“ (2007; е-издание 2007).

Прочети повече...

Виолета Цветкова

Виолета Цветкова

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.

Прочети повече...

Витолд Гомбрович

Витолд Гомбрович

Витолд Гомбрович (1904–1969) е полски писател, драматург и есеист. Става световноизвестен с романа си „Фердидурке“, който поставя началото на полската литературна гротеска. Потомък е на шляхтичи, водещи корените си от XVI в. Завършва право във Варшавския университет, а после следва икономика и философия в Париж. През 1939 г заминава за Аржентина и по време на Втората световна война работи като банков чиновник в Буенос Айрес. След 1945 г. решава да не се завръща в комунистическа Полша. От 1953 г. пише кратки есета, които издава в емигрантското сп. „Култура“, ръководено от Йежи Гедройч. По-късно тези текстове стават част от прочутия му „Дневник“. В началото на 60-те години се установява в Париж, а преводът на негови романи и пиеси го прави световноизвестен. На български език са преведени книгите му: „Фердидурке“ (1988), „Пиеси“ (1997), „Космос“ (2018).

Прочети повече...

Виторио Страда

Виторио Страда

Виторио Страда (1929–2018) е известен италиански славист, професор по съвременна руска литература и преводач от руски език. Завършва философия в Милано. Увлечен от левите идеи от средата на 50-те години започва да учи руски език, но след 1968 г. напуска ИКП. Специализира руска литература в МГУ в края на 50-те и в средата на 60-те години. Помага на Борис Пастернак да издаде „Доктор Живаго“ в Италия. Превежда на италиански творби на Михаил Булгаков, Бахтин, Солженицин, Олеша, Аксьонов и др. Сред по-известните му книги са: „Безсънието на разума. Митове и фигури от Достоевски до Пастернак“ (1986), „Символ и история. Аспекти на руския ХХ в.“ (1990), „Другата революция“ (1994). Предложеното тук есе е публикувано от издателство „Ейнауди“ в сборника „Културата на романа“ (2008).

Прочети повече...

Владимир Градев

Владимир Градев

Проф. Владимир Градев преподава теория на религията в специалност „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Философия на религията“ в Нов български университет. Основните му изследователски интереси са в областта на философия на религията, съвременната философия, културологията и политическите науки. От 2001 до 2006 г. е посланик на България при Светия престол и Малтийския орден. Автор е на книгите „Силите на субекта. Опит върху философията на Мишел Фуко“ (1999), „Прекъсването на пътя“ (2000), „Политика и спасение” (2005), „Между абсолютното тайнство и нищото“ (2007), „Това не е религия“ (2013), „Излизания“ (2015), „Разпознавания. По пътищата на душата“ (2017), „Приближавания“ (2019).

Прочети повече...

Владимир Левчев

Владимир Левчев

Владимир Левчев е роден през 1957 г. Завършва английска гимназия и изкуствознание. Редактор е в издателство „Народна култура“, а преди 1989 г. създава самиздатското списание „Глас“. Член е на изпълнителния комитет на „Екогласност“, координатор на „Свободното поетично общество“ и зам. главен редактор на „Литературен вестник“. През 1994 г. заминава с Фулбрайтова стипендия за САЩ и между 1996 и 2007 г. преподава в Университета в Балтимор. От есента на 2007 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград. Автор на множество стихосбирки, сред които: „Аритмии“, „Кой сънува моя живот“, „София под луната“, „Раззеленяване на сухото дърво“, „Черна книга на застрашените видове“, „Любов на площада“, „Точно време“, на романите „Крали Марко: балканският принц“ и „Човекът и сянката“, както и на „Сънувани разкази“. Преводач на Алън Гинзбърг и Т. С. Елиът. Най-новите му книги са: „Поезия и музика: „Четири квартета“ на Т. С. Елиът“ (2020 г.) и романът „Астероид. Триптих за края на света“ (2021).

Прочети повече...

Владимир Свинтила

Владимир Свинтила

Владимир Свинтила (псевдоним на Владимир Николов, 1926–1998) е писател, изкуствовед и преводач. Завършва Италианската гимназия в София (1945). Въдворен в лагерите „Богданов дол“ и „Куциян“ (1949–1950). Учи романска филология, завършва право в Софийския университет (1952). През 1957 г. е реабилитиран, но е въдворен за 7 месеца в психиатрия. Редактор във в. „Народна култура“ (1957–1959), изд. „Български художник“ (1960–1964), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964–1969), редактор във в. „София нюз“ (1969–1971), зам. гл. редактор на в. „Софийска правда“ (1974–1977). Автор на монографиите: „Васил Бараков“ (1965), „Андрей Николов“ (1969), „Борис Ангелушев“ (1969), „Веселин Стайков“ (1970), „Васил Захариев“ (1972), „История на Самоковската иконописна школа“ (1979), на книгите „Лицето на Горгоната“ (1992), „Захарий Стоянов“ (1996), „Етюди по народопсихология на българина“ (2007), „Кладенецът на мълчанието“ (2009) и др. Преводач на „Сонети“ на Шекспир, „Песни и поеми“ на Робърт Бърнс, Т. С. Елиът („Четири квартета“).

Прочети повече...