Култура / Брой 2 (2951), Октомври 2018 / Интервю

Емил Миразчиев: Пари за нищо, пари в нищото

10.10
2018

Да, наистина има сблъсък при неразвитите общества, когато политиците нямат политическата функция, осъзната в полза на полиса, на гражданското общество, а по-скоро са бизнес играчи, които си мислят, че институциите, които управляват, са някаква еднолична фирма или някаква частна институция, защото повечето се изживяват като такива. При нас това се превръща в бизнес, особено в Пловдив, вижда се от всичко, случващо се в града. [...]

От Митко Новков 0 коментара Прочети повече...

Бургтеатер и новите автори

10.10
2018

В Австрия и Германия има много добри училища за драматурзи. Там младите автори в продължение на три години учат как се пише пиеса, дискутират много, имат контакти с актьорски школи, работят с млади актьори. А при нас, когато се поставя една пиеса, по-скоро аз, като драматург, разговарям дълго в подготвителната фаза с режисьора и автора. Но репетициите протичат без автора, той идва на финала. [...]

От Флориан Хирш 0 коментара Прочети повече...

Бернар Блистен: Искаме да попълним колекцията си с творби от България

10.10
2018

Светът на изкуството е свят на съучастие. Този свят не би съществувал без връзки, изтъкани между хора, които вярват, че е важно да бъдат опознати творците на нашето време. Тъкмо в линията на това съучастие бихме искали да работим заедно с българите. Центърът „Помпиду“ внимателно следи всичко случващо се на международната сцена. Даваме си сметка, че след годините на мракобесие творците работят, за да еманципират умовете на хората. [...]

От Тони Николов 0 коментара Прочети повече...

Чехов в Австралия. Разговор с Багряна Попова

09.10
2018

Чехов се преподава и работи във всяка академия по света, но в Австралия със сигурност. Така че след като играх Маша в „Три сестри“, започнах да мечтая за един по-различен Чехов. Сякаш нещо не ми достигаше. Четях писмата му, виждах колко игриви са те, колко наситени са с любопитство към света. Впечатли ме тази осезаемост във всекидневието. Усещането при Чехов е сякаш имаш вода в ръката – нещо живо и леко, което ти се изплъзва. А като го гледах на сцена, виждах точно обратното… [...]

От Слава Янакиева 0 коментара Прочети повече...

Да обичаш илюзиите си. Разговор с Милчо Манчевски

08.10
2018

Моделът на филмовия разказ е моделът на романа от XIX век – линейно разказване с начало, среда и край, с някаква развръзка накрая, главни и второстепенни персонажи. Не трябва да забравяме, че има кино, което не се занимава с разказа – авангардното и лирическото кино, една част е напълно абстрактна, друга – абсолютно концептуална. Но дори когато се занимавам с наративна структура, и като зрител, и като режисьор се вълнувам повече от иновативни подходи. [...]

От Данислава Делчева 0 коментара Прочети повече...