Тайната на личността

Какво представлява човешката личност и къде минават нейните граници? Образ на света ли е тя, или образ на Бога? Пленница на своите природни характеристики, заключена в съществуването си тук-и-сега, или пробив на трансцендентното в преходния свят? Откъде е „дошла“ в човека и защо така подчертано го отличава от всички останали създания? На тези въпроси търси отговорите проф. Калин Янакиев в последната си книга, изследвайки тайната на човешката личност през призмата на нейната онтологична драма. [...]

Омагьосан кръг

В една година с „Портокал с часовников механизъм“ (1962) в Англия излиза още една книга на Антъни Бърджес. Антиутопия, в която обществото губи либералните си ценности, минава през канибализъм, хипарска любов и фиктивни военни конфликти. В романа „Непокорното семе“, който излиза за първи път на български, Бърджес коментира безумията във Виетнам, разисква възможно ли е да се излезе от омагьосания кръг, съществува ли свободна воля и на какъв бунт е способен човек, осъзнал незначителната си роля в един абсурден свят. [...]

Град без илюзии

Подобно на Вазов, Георги Стаматов често чертае с почти топографска точност маршрути, разказите му са пълни с топоними, героите съставят обобщен образ на едно ново – в социално и икономическо отношение – общество, към което писателят не просто е критично настроен, а което често иронизира. Нещо повече – в своята цялост разказите му улавят динамиката, пулса на големия град, улавят и неговото развитие от столица с провинциален вид до град, превърнал се в основна цел за множество тъй различни социални групи и индивиди. [...]

Децата, които обитават „Хотел Тито“

В автобиографичния роман „Хотел Тито“ на хърватската писателка Ивана Бодрожич откриваме не само автентичната гледна точка на едно дете към войната, но и път за преодоляване на дълбоките травми. Романът излиза през 2010 г. и още същата година е отличен с наградата Kiklop за най-добра прозаична творба. Това, което детският поглед констатира като жестоки и неопровержими факти – военните действия, насилието, разрушаването на един познат свят, почти всичко това същият този непринуден детски поглед успява да прости. [...]

Дао на превода

В книгата си „Философиите на Азия“ Алън Уотс прави следното посвещение: „На светлата памет на Дайсецу Т. Судзуки и Кристмас Хъмфрис“. Книгата е публикувана през 1995 г., след смъртта на своя автор (което дали не потвърждава прозрението на Ролан Барт за смъртта на автора?), от сина му Марк Уотс, а посвещението отдава дан на двама от учителите на Алън – Дайсецу Т. Судзуки, великия просветител на дзен в западния свят, и Кристмас Хъмфрис, създал в Лондон „Будистко общество“ още през 1924 г. [...]