Култура / Брой 8 (3011), Октомври 2024

Национални есенни изложби, Пловдив 2024 г.

„Вашата картина е добър урок, даден на природата“ – тези думи на Шекспир изникват в съзнанието ми при досега с тазгодишните Националните есенни изложби в Старинен Пловдив. Участниците се фокусират върху същностни екзистенциални проблеми и същевременно материализират и осмислят важни процеси в българската пластическа култура. Всеки, който умее да чете художествените знаци на времето непредубедено, ще открие в тези творби ярки индивидуалности, богат пластически език, лична философия и естетика.

Обединени от темата „Приземяване“ и концепцията, зададена от проф. Галина Лардева (куратор за поредна, дванадесета година), силни като артистично присъствие, и деветимата автори демонстрират собствените си превъплъщения в изкуството чрез средствата на живописта, скулптурата, рисунката и фотографията. Всяка експозиция представя смело творческо действие и артистична независимост, които прекрачват eстетико-художествените ограничения на имитативната изобразителност, достигайки до едно много широко като разбиране и като художествени резултати поведение, съизмеримо с движението и тенденциите в съвременното изкуство.

В серията живописни платна и обекти, специално създадени за изложбата в Балабановата къща (двор), Гергана Табакова, една от младите участници в тазгодишното издание, се стреми към симбиоза между творбите и заобикалящата среда – използвайки елементи от нея и трансформирайки ги в главен композиционен елемент в произведенията. Изгражда композициите, опирайки се на връзката място – време – въображение. В тях се забелязват играта с пространството, сенките, резките контрасти, преосмислянето и предефинирането на цвета, формата, структурата.

Поет с перо и с обектив, Цочо Бояджиев запечатва в серията фотографии първични импулси от конкретна ситуация, момент от пътуване, реално място, а те отключват преживявания и емоции за света на въображението. Експозицията (Балабанова къща, Сводеста зала), включваща черно-белите фотографии, можем да определим като емоционална карта на живота – меланхолия, обич, тъга, радост, поетична самота, алиенация. Естетическата игра с пространството в композицията въвлича зрителя в разгадаването на връзките между обектите. Уловени части от интериор, преминаващи или застинали в унес фигури, образи, отразени в огледала, ръка, око, изведени като акценти, докато лицето тъне в мрак… Виждаме вплетени собствените ни отражения заради рефлексията на стъклото, под което е поставена творбата. Всичко това ни насочва към общуване и съпреживяване.

Режисьорът и художник Петринел Гочев (Балабанова къща, Дълбока зала) отново привлича вниманието с интересен подход. Вдъхновен от Библията и нравствените послания на Светото писание, той представя серии тушови пейзажи, портрети с маслен пастел, фигурални композиции и скулптури от шамот. Като стопкадър от филм разкрива контрасти между порядък и хаос, показва рядко интерпретирани теми като тази за ослицата на Валаам.

В големоформатните живописни творби на Станимир Генов (Балабанова къща, първи етаж) цветовете и формите са композирани в умишлено търсени съчетания на контрасти и преливания на тона, които пораждат нови образи, карат зрителя да открива асоциации на подсъзнателно ниво, възприемайки действителността с нова сетивност.

Лилияна Александрова (къща „Хиндлиян“, веранда) представя три серии творби – автопортрети, натюрморти от кости и рисунки на рози в различен етап от увяхването си. Според авторката, погледнати отгоре, те са като циферблат, който с всяко следващо паднало листо отмерва оставащото време и неумолимо и тихо напомня за смъртта. Същевременно работите внушават и доза спокойствие, докато човек се взира във венчелистчетата.

С каменни маси, странен пейзаж и натюрморт, причудливи структури, абстрактни фрагменти от гранит и пясъчник е населил двора на къща „Хиндлиян“ скулпторът Камен Цветков. Творбите се сливат със заобикалящата ги среда и погледнати като цяло, приличат на артефакти, застинали във времето на 30-те години на XIX век. Авторът, чиято скулптура е на рекламните материали на изложбите, изследва проблемите на формообразуването и възприятието, опозициите конвекс-конкав. В позитив и негатив, полирани, шлифовани, необработени на места, обемите въздействат върху сетивата и предизвикват силна емоционална реакция. Названието „Интерпретации по 7+1“ на част от пластиките ни отвежда към трансформацията кавалетно – монументално в скулптурата, като един от характерните белези на Арт група 7+1, сред чиито основатели е К. Цветков.

„Изтъканите“ от стъкло черги на Гита Маркова, съхранили изконната връзка с народната традиция и по-конкретно – с шевицата, посрещат зрителя в Маазата на къща „Хиндлиян“. Авторката се базира на взаимодействието среда – материал – исторически контекст. Творбите са интересни с техниката на изпълнение – фюзинг, съчетания на издухано стъкло с месинг. Стъклените черги Гита създава специално за това пространството, те са и връщане към нейното детство („Шарена черга“, „Чергата на баба“). Съзвучно с темата на тазгодишните изложби е произведението „Приземените мечти“ – символ на пътя, на изпитанията, страстите, трудностите и неволите, на израстването и копнежите, които съпътстват човека през целия му живот.

Известна у нас и на международната сцена, Снежана Симеонова (къща „Мексиканско изкуство“, двор) показва три цикъла скулптури в мрамор – „Пробиви“, „Природно“ и „Мрежи“. Произведенията отпращат към категории, свързани с пространството, времето и стихиите. Боравеща със структурни и конструктивни обеми, движения, преплитания, промяна на форми, нарушаване на баланси, с поразителна на пръв поглед лекота тя извайва преживявания с дълбок психологизъм и мисловна вглъбеност. Тази лекота е само привидна, като знаем колко трудно и времеемко е овладяването на мрамора, колко много физическо и творческо усилие изисква той. Архитектониката изненадва. Авторката изследва връзката между форма (идея) и материя. Това са форми, чиято цялост все едно е разрушена и отново конструирана, те са опуси, които ни напомнят за мимолетността на земната слава и че всичко започва като духовно явление.

Горан Тричковски е сред запомнящите се участници тази година. Слизайки по стръмните стълби към залата в къща „Мексиканско изкуство“, посетителят попада сякаш в преизподня – пред очите му се разгръщат големоформатни черно-бели графични изображения с черепи и скелети, ръце, събрани в молитва, глави на колове. Деформирани образи, странни светове или монолози на подсъзнателното, чрез които Тричковски провокира, задава въпроси и тласка зрителя да търси отговори за съществуването си.

Деветте изложби изграждат логиката на един друг разговор и обвързаност между художник и действителност, в която може да се говори за въз-произвеждане на реалността, но и за проникване в същността ѝ, за необремененост от излишни условности и концептуална игра с образа. Те са своеобразен отговор, който показва вълнения в движението на българската живопис, скулптура, графика, фотография и разминаването им като художествено съдържание и стилово-пластически израз. Въпреки че има зададена тема, която обединява тазгодишните Есенни изложби, няма налагане на категорични граници – поколенчески, стилови, жанрови или тематични. В тях могат да се открият и класическото, и декоративното, и суровата експресия, и синтетичната простота, и концептуалната мисъл – всичко това и друго, което може да ни изненада в съвременното творчество – мощно, силно, разнообразно, далеч от пластическите и визуални привидности. Наративни или провокиращи, цветни или монохромни, натуронаподобителни или заредени с идеята за бягство от фигуративността, експозициите засягат разнообразни теми, свързани с проблемите на личността, интимния човешки свят, битието.