Към мир или Трета световна война?

С разрастването на милитаризираните блокове по цял свят търговията се съкращава, като най-висока цена отново плащат бедните. А с нарастването на напрежението между милитаризираните блокове се увеличава и вероятността някоя искра в отдалечено ъгълче на света да доведе до световен пожар. И тъй като алиансите се градят на доверие, дори най-незначителният проблем в някое незначително място може да стане повод за Трета световна война. Човечеството е виждало това. Ситуацията днес е далеч по-лоша от 1939 или 1965 г. [...]

Вяра и реалност

Градът не почива единствено върху това хората да удовлетворяват практическите си потребности. Общността би могла да има и друга, по-висша цел – начин на съвместно съществуване, който не подлежи на развала и смърт, който е вечен. Следователно църквата на гражданите представлява израз на един извънвремеви начин на съсъществуване, който надхвърля обичайните човешки потребности и осъществява истината на един модус, който не познава развала и смърт. Това е реалността, която мечтаем да постигнем. [...]

Цивилизацията – можем ли я?

Възхитителни са изображенията на човека във всички древни цивилизации. Но и в египетското, и в индийското, и в южноамериканското изкуство човешкото тяло е по-скоро маркирано, за да се използва като отпратка към други, по-значителни неща и идеи. То е сведено до символ, емблема, знак, лишен от собствено съдържание. Единствено в Древна Гърция това тяло е обгърнато от любовно внимание, изучено е в най-малки детайли и е пресъздадено заради собствените си, несравними с нищо друго достойнства. [...]

Шокът от свободата

Никога не съм вярвал в стремежа към свобода на мнозинството източногерманци. Още по времето на ГДР. Затова през 1989/90 г. бях изненадан колко голям е той, но знаех, че това се отнася за едно малцинство. Беше достатъчно да се огледам в собственото ми семейство и сред много други хора около мен. Никой не беше ангажиран. Имаше изключения в християнските и политически другомислещите семейства. Никой, разбира се, не искаше нещата да останат каквито са, но малцина се стремяха целенасочено към нещо друго. [...]