Защо мълчанието е гражданска смърт. Разговор с проф. Атанас Стаматов

Защо мълчанието е гражданска смърт. Разговор с проф. Атанас Стаматов

Наистина „Оптимистична теория за нашия народ“ е най-популярното, най-често цитираното, най-преиздаваното негово произведение. В случая може би е подходящо да си помогнем с едно сравнение. За да въздейства върху „народната свяст“, Иван Вазов поема ролята на любящ, поощряващ утешител, който се стреми да акумулира моралния капитал на Възраждането и да го положи като градивна за сънародниците си сила. Различна за себе си роля избира еленчанинът Стоян Михайловски – това е ролята на строгия морален наставник, който по-често сочи бъдещето, а не миналото и както казва Иван Богданов, „гони към него тълпите с бича на словото“. Хаджийски споява тези два подхода в структурата-сандвич на творбата си. Неговата критика към недъзите на съвременността е безпощадна. Разбира се, такава действителност не дава кой знае какви поводи за оптимизъм. Ала този не особено „вкусен“ пълнеж може да бъде преглътнат, щом го поставим между нравствения образ на патриархалното българско общество, на Българското възраждане и очаквания облик на човека в „светло бъдеще“, което трябва да настъпи по силата на обективните исторически закономерности. В едно от изследванията си той буквално твърди, че „историческото изследване иска въпросът да бъде разглеждан с оглед на нравствеността, която ще установи обществената група на бъдещето“. [...]

С Мариус мога да работя до живот. Разговор с Ани Пападопулу

Мариус (Куркински) ме е белязал и изградил в огромна степен като актриса. Дипломното ми представление беше под режисурата на Мариус. С Мариус сме ра­ботили върху две от най-дълго играните театрални представления в моя живот. Едното 19 години, а друго­то 15 – „Рибарят и неговата душа“ и „С любовта шега не бива“. Преди време Мариус ми се обади с предложение да играя жена му в „Засукан свят“. За мен няма по-голяма чест. От всички актриси, с кои­то е работил, да се спре точно на мен да му играя съпру­га. [...]

Бесарабия и айсбергът на културата. Разговор с Михаела Аройо

Бесарабия включва както молдовска, така и украинска част, но понеже икономически не е добре развита, има голяма бедност и не са много младите хора, които искат да останат в селата. Одеса е притегателен център, нещо като първата възможност. Затова в Одеса тези младежи правят много – там създават организациите си, там се опитват да съхранят и поддържат връзката със селото, с родното. Един от фокусите на изследването ми е как се отразява настоящата война на идентичността на тези хора и на живота им. [...]

Въображение в цвят

Кукли, прототипи, макети, скици, работни книги от близо 50-годишния творчески път на проф. Майя Петрова бяха показани през септември в неповторима изложба. Наред с тази „представителна извадка“, в софийската галерия „Райко Алексиев“ видяхме и работи на студентите ѝ в специалността „Сценография за куклен театър“ в НАТФИЗ, просъществувала от 1992 до 2018 г. Кураторите на изложбата Ханна Шварц и Петър Митев подариха срещи на възрастните с детските им спомени, а на децата – с днешни герои. [...]

Владимир Тодоров: завръщането

Владимир Тодоров, когото съдбата изпраща едва ли не от студентската аудитория в София директно в лондонското студио на Стивън Спилбърг, има съществен принос във филмите „Космически забивки“, „Изгубени в Kосмоса“, „Вълшебният меч: В търсене на Камелот“, „Стюарт Литъл“, „Хари Потър и философският камък“. Съвместно с Робърт Земекис работи върху дизайна на „Полярен експрес“, „Беоулф“, „Коледна песен“… Заедно със съпругата си Боряна Тодоров създава книгите The Moon Rock и „Капризите на Оливър“... [...]

Виждаме света само веднъж. Разговор с Павел Веснаков

Американската поетеса Луиз Глюк казва, че виждаме света само веднъж – в детството, останалото е памет. Много мислих върху тези думи. Ако познаваме света само веднъж, в детството, и ако в този първи сблъсък има нещо свръхнегативно, което свързваме със семейството, как се преодолява тази травма? Най-добре се преодолява чрез разговори, чрез среща очи в очи с проблема. Обаче какво се случва, когато човекът е починал и няма как времето да се върне назад? И тук идват следващите части от филма – за времето, паметта, спомените. [...]