Култура / Брой 8 (3011), Октомври 2024 / Кино

Виждаме света само веднъж. Разговор с Павел Веснаков

20.10
2024

Американската поетеса Луиз Глюк казва, че виждаме света само веднъж – в детството, останалото е памет. Много мислих върху тези думи. Ако познаваме света само веднъж, в детството, и ако в този първи сблъсък има нещо свръхнегативно, което свързваме със семейството, как се преодолява тази травма? Най-добре се преодолява чрез разговори, чрез среща очи в очи с проблема. Обаче какво се случва, когато човекът е починал и няма как времето да се върне назад? И тук идват следващите части от филма – за времето, паметта, спомените. [...]

От Марта Монева 0 коментара Прочети повече...

Венеция 2024 – политика и изкуство

20.10
2024

Кинофестивалът във Венеция (28 август–7 септември) бе открит в присъствието на един министър на културата, а го закри друг. Политиката си проправи път и при определянето на наградите на 81-вото издание. В тях като че ли отекнаха промените. За Златен лъв се състезаваха 21 филма, всички със световна премиера на Мострата, 12 от техните автори участват за пръв път в конкурса. Италианците отново се представиха с голямо количество филми – пет на брой, но качеството не изобилстваше. [...]

От Соня Александрова 0 коментара Прочети повече...

Юбилейно за Световния фестивал на анимационния филм

20.10
2024

Показателна е историята на този фестивал за отношението ни към културата извън мейнстрийма. В далечната 1979 г. българската анимационна школа е в апогея си, а държавата има амбицията и средствата да посрещне ударно 1300-годишнината с нови хоризонти пред изкуствата – така се ражда Световният фестивал на анимационния филм. Следват пет издания на всеки две години, които го класират сред най-важните в света заедно с тези в Анеси, Загреб, Отава и Хирошима... [...]

От Петя Александрова 0 коментара Прочети повече...

Очарованието на незавършената история

20.10
2024

Филмът „Добри“ на Орлин Милчев ме подсеща за заглавието на една любима книга – „Странник в странна страна“. Не заради прилика в сюжета, а по-скоро заради аналогията – чужденец попада на място, сякаш е пристигнал от друга планета. Място, в което не се вписва по никакъв начин, а в случая изглежда, че това няма как да се промени. Накратко, чернокожият бежанец Диаби, или както го кръщават за по-лесно – Добри (Ламине Бамба), се е добрал нелегално до България с риск за живота си. Той е ранен и изтощен. [...]

От Иван Врамин 0 коментара Прочети повече...