Култура / Брой 8 (3011), Октомври 2024

Разговор с легендарния ямайски музикант Brushy One String между „Кракра джаз фестивал“ в Перник и 30-ия юбилеен „Нишвил“

„Тц-тц-тц. Познавам този човек. Свиреше на китара с една струна в Ютюб. На улицата. Нямаше цяло ято птици, но си имаше Chicken In The Corn…“ Така навярно би започнала историята на Бръши Едната струна, ако беше герой на роман на Тони Морисън. Има много начини да влезем в тази история, но ще го направим от края, защото в края на това интервю, на закриването на 30-ия фестивал „Нишвил“, докато разказваше за наглед най-обикновен акт на доброта от страна на свой приятел, Бръши, или Андрю Чин, както е рожденото му име, се просълзи. Защото е истински.

Brushy One String e звезда в Ютюб с милиони гледания онлайн, син на уважавани и обичани ямайски певци – Фреди Маккей и Бевърли Фостър, но и „анонимното дете на улицата“, лудият, който се халосва, ама и изрича/изпява истини, които докосват душата. Музиката му черпи с пълни шепи както от ямайската традиция, така и от американския соул, фънка и ранния блус от началото на миналия век. Китарата му си има само една басова струна „ре“, а гласът му е могъщ. Не е първият, който е „напипал тази струна“ (еднострунната традиция се среща в древни времена – в хиндуизма и суфизма свиренето на еднострунния инструмент „ектар“ е път за единение с бога, а в примитивния рокендрол, в групи като Incurabili, е и начин да се говори за по-дяволски неща). Няма да е и последният. Но това не е състезание, а традиция, макар и недотам официализирана и видима. Малкото е повече, да, и това е вярно... Но най-вярно в случая е, че тази музика, музиката на Brushy One String, има душа и говори на душите на хората.

Да започнем с това, че преди да се срещнем тук, на крепостта в Ниш, първо бяхте в Перник – на един съвсем млад фестивал. Как ви посрещна публиката там?

На фестивала в Перник беше много хубаво. Хората бяха топли, много мили. Обичат музиката. И макар да не беше многобройна публика, хареса им какво правя и ме посрещнаха топло. Беше много изненадващо как когато приключих да свиря, всички се изсипаха при мен да ми се радват и да се снимат с мен. Стискаха ми ръката и ми обясняваха колко съм добър. Мисля също, че свирих добре.

Изненадващо казвате, но е и обяснимо. Хората са ви гледали за пръв път на живо, но не е като да не знаят кой сте и познавам такива, които дойдоха в Ниш и Перник специално заради вас...

Това също беше голяма изненада за мен, защото пееха с мен всичките ми песни дума по дума, танцуваха и сами си поръчваха песни. Беше много хубаво.

Това ще ви води ли по-често на турнета в този регион в бъдеще?

Мисля, че е възможно...

Ще ви попитам сега за историята на тази китара с една басова струна. Как започна всичко и кога Андрю Чин се превърна в Brushy One String?

Всичко започна, когато бях само на 15. Отидох веднъж с приятелите си на купон. Беше нечий рожден ден и всички свиреха. Седях и слушах, докато не ми дойде на ума една песен. Исках да я изпея, но никой не ми даваше микрофона, затова сам го издърпах от нечии ръце и запях. Тълпата полудя. Толкова се развълнувах, че се просълзих и не успях да си допея песента, така беше пощуряла тълпата. Върнах микрофона и се прибрах у дома. Седнах на верандата и както гледах небето, почнах да моля боговете горе да ме направят по-добър певец от майка ми и баща ми. Баща ми е Фреди Маккей, той вече не е между живите. Майка ми, Бевърли Фостър, пееше с Тина Търнър. И нея вече я няма. Легнах си и ми се появи в главата образът на някакво човече, което ми връчи еднострунна китара и каза, че мога да я задържа. Отговорих му: „Не, аз си имам вече китара. И тя има само една струна. Не става за свирене, под леглото е“. А то ми рече: „Ами можеш да свириш на тази китара“... Така че в съня си взех китарата от него и я погледнах. Тя наистина имаше само една струна. Човечето се превърна в три звездички и изчезна. Като започнах да свиря, разбрах, че ще стане. И продължих да се опитвам. Вечерта на този ден чух по радиото една песен и веднага се опитах да я „хвана“ на една струна. Прибрах се и казах на чичо ми, че съм се научил да свиря на еднострунна китара. А той ми отговаря: „Браво, вече си голям мъж! Трябва да правиш музика“. Отвърнах „да“... На другия ден избягах от къщи. Отидох на най-близкия пазар и там веднага ме взеха за новия градски луд – „Този свири на еднострунна китара!“... Знаех, че не съм луд, това си беше моят талант, макар по това време още да не го бях отчел като талант. Просто бях го сънувал, харесваше ми и реших да изкарам малко пари с този номер, защото си бях улично дете. Често бягах от къщи. И от онзи ден на пазара станах Бръши Едната струна (Brushy One String). И днес всички така ме знаят.

С вашия глас и сценично присъствие даже да скъсате тази една струна на сцената, пак ще продължите концерта, просто пеейки и барабанейки си по корпуса на китарата...

Много пъти ми се е случвало на сцената – в Япония, в Париж... Дори да е била чисто нова струната… Може би твърде силно съм я дърпал, понеже понякога, като ме споходи духът на музиката, забравям всичко. Спомням си един такъв път – не виждах тълпата, на някакво друго място бях, макар същевременно да знаех какво върша. Случва се понякога това, но тогава просто барабанях по китарата. Роудито ми сложи нова струна, докато си изпея песента, после просто ми подаде обратно китарата, аз я настроих там на място и концертът си продължи. Беше си чуден концерт.

В Ямайка имате достатъчно силна и разпознаваема музикална традиция, но във вашата музика има и много други неща освен ямайски звук. Чувам влияния дори от ранния блус – Чарли Патън, Робърт Джонсън, Блайн Уили Джонсън...

Има всичко. Аз съм дете на 70-те. Израснал съм с музиката на поколение певци, които после са станали и кинозвезди и на стари години още бяха големи. Това беше наистина страхотна музика. Често се разплаквах като дете, докато слушах Брук Бентън, Ал Грийн, Пърси Следж, Бари Уайт… Тези дълбоки гласове направо ме разтреперваха, като бях малък. В тях имаше толкова много страст. А после се появи Боб Марли – get up, stand up for your right – и ни призова да се борим за правата си … И заедно с него – цялото това бунтарско настроение в музиката. И в блуса, и в ска-музиката. А после дойдоха диското, фънкът, всичките тези стилове, и в един момент разбрах, че тази музика ме е отгледала. Всичко това се преплита в моята музика заедно с наследеното от майка ми и баща ми.

Много имена и влияния споменахме, но в крайна сметка вие сте един човек с една китара и едно от най-ценните неща в музиката ви е това, че тя е някаква абсолютна стойност – звучи автентично днес, но може да звучи така и след 300 години.

Благодаря. Това за мен е естествено. Харесва ми просто да се кача на някой хълм и да си свиря на китарата сред птичките и пчеличките. Понякога дори идват диви котки, сядат, слушат, гледат ме и понякога мяукат, докато пея. Не спирам, пея си и си свиря с тях... Някога имах куче, но го сгази кола, защото избяга през улицата... Тогава обаче не разбирах, че и то припява. Сега, като видя пеещите кучета в Ютюб, си казвам: „Моето куче пееше с мен преди тези тук“. Но тогава не разбирах, че то пее. Точно както не разбирах, че съм талантлив и трябва да използвам дарбата си. Затова всички други се възползваха от мен и сега не съм богат. Даже страницата ми във Фейсбук ми я отнеха тези, дето се грижеха за нея, и сега си правят там каквото искат. Хората, които се грижат за продажбите ми, са в Ел Ей. Казвам им, че ми трябват пари, за да си оправя зъбите, за да изглеждам и аз като прилична кинозвезда, а те все ми пречат... Тук (на това турне) съм с Че от Prime Toy, агенцията, която ме изведе от Берлин и ми организира тези фестивални участия. Познавам го от Ямайка още, отпреди двайсет години, а сега е навит да ми е роуди и тур мениджър. Някога съм муфтил от него пари, а ето, двайсет години по-късно той се опитва да ми помага. Не искам сега да рева, но искам да кажа, че съм много благодарен.

Радвам се, че сте намерили приятел, защото индустрията днес е... безжалостна, нечовешка. Вашата музика обаче е по-силна от музикалната индустрия. Истинските неща винаги са по-силни.

Всичко, което искам да кажа, е че съм много благодарен, защото този, който е създал Земята и Небето, ме пази, знам го.

Превод Яна Пункина