Кирил Кадийски: Стихотворението е като Млечния път

През юни поетът Кирил Кадийски чества своя 75-годишен юбилей. Автор е на книги с поезия и есеистика, преиздавани нееднократно: „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения“ (2004), „Съчинения в пет тома“ (2007), „Поезия/Прози“ (2013, 2015), „Поезия“ (2014, 2019). Претворил е на български Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак. [...]

Смях през тъгата. Разговор с Йорданка Стефанова

Всички я наричат Дана. Но в афиша на Сатиричния театър ще я откриете като Йорданка Стефанова. Трудно ще я сбъркате с друга на сцената. Може и да ви разплаче, и да ви разсмее със своята… сериозност. Зад гърба ѝ са десетки роли, четири номинации за Аскеер, две от които се превръщат и в статуетки (Аркадина в „Чайка“, 2001; Майката в „Къщата на Иван“, 2004). Най-новото ѝ превъплъщение в „Хроника на едно убийство“ по разкази на Ерик-Еманюел Шмит ще се помни дълго. [...]

Срещите на Еманюел Паю

Еманюел Паю, когото определят като „най-добрият флейтист на новото време“, е роден на 27 януари, датата, на която е роден и Моцарт. На четири години получава първата си флейта. В Парижката консерватория негови учители са Мишел Дюбо, Ален Марион, Пиер Арто и Кристиан Ларде. Започва като първи флейтист в Радиосимфоничния оркестър на Базел, където диригент е Нело Санти. Следват Мюнхенската филхармония с диригент Серджу Челибидаке и Берлинската филхармония с Клаудио Абадо. [...]