Необходим е международен конкурс

Много е важно да обсъдим и кажем какво ще се появи след МОЧА? Пак ли ще оставим едно неугледно и разкаляно място и ще чакаме години, за да вземем решение? Най-силно се чуват гласовете на онези, които искат и настояват на опразненото място да се появи нов паметник. Правят се предложения за велики канове и царе, чертаят се със замах планове. Мисля, че София, а и България е осеяна с твърде много некадърни паметници, като през последните десетилетия тази тенденция се усили неимоверно. [...]

Паметникът да се маркира концептуално

Реакциите на защитниците на Паметника на съветската армия, на моменти истерични, не целят запазването му като артефакт, защото и без тях той няма да бъде унищожен – имената на авторите му будят респект и отляво, и отдясно – а само преместен. Така че битката е за мястото му – в самия център на София, и за височината му – далеч по-внушителна от всички български паметници наоколо. Именно така той се превръща в пространствена метафора на наложената със сила съветска власт у нас. [...]

За деконструкцията на МОЧА

Абсолютно ненужно ехо от началото на 90-те. Нелепо е, че въпрос, който е трябвало да бъде разрешен още преди да тръгна на училище, започна да се решава едва когато станах на 38. (Демонтажът на Альошата с шпагина се случи точно на рождения ми ден, един хубав, макар и безкрайно закъснял подарък :) Впрочем каквато и да е темата – ваксини, кемтрейлс, евро, войната в Украйна или МОЧА – реакциите са едни и същи от едни и същи проводници на опорки. Но в конкретния случай дебатът беше на ужасяващо ниско ниво. [...]

Демонтирането беше неизбежно

Може би изглежда парадоксално, но оценявам положително реакциите. Ползата от 30-годишното отлагане е в постепенното узряване на обществото в разбирането за комунистическото минало като история. За това време паметникът стана символ на остатъчната и все още действаща съветска (руска) власт в България. При това съвсем конкретно демонстрирана от руското посолство. Което не само възпрепятстваше демонтажа, но и при всяка арт акция не пропускаше да покаже колко силно е влиянието на Русия върху управляващите в България. [...]

Княжеската градина като общо място на памет

Бъдещето на Княжеската градина трябва да остане свързано с бъдещето на скулптурните групи на ПСА. Скулптурите са изработени за това място и би било логично и интересно за всеки, който иска да научи повече за всички тези пластове на историята, те да останат на това място, но под някаква друга експозиционна форма. Проектът на Александър Дяков е опит в подобна посока, но той инструментализира темата за религията, която не мисля, че би била обединяваща за многообразно общество като българското. [...]

Градината да си върне първообраза

Моето виждане е градината да се върне по-близо до оригиналния си първообраз, като се добавят елементи, които да привличат младите хора. Само с присъствието на младостта ще може това място да се пречисти от спомена на бруталното посегателство. Това е наложително да стане с архитектурен конкурс при много ясно задание от възложителя. Дълбокото ми убеждение е, че вълната от всякакви идеи, които искат да запълнят освободеното след 70 години от издигнатия „Шпагин“ над София, показва пълна липса на историческа памет. [...]