Събиране на камъни, разхвърляне на камъни

Събиране на камъни, разхвърляне на камъни

Не съм историк на медиите, включително на „Култура“. Мога да говоря само от лични спомени. Бях на 28 години, когато бях удостоен с честта да встъпя в тази общност. В този „синедрион“ на високата българска култура беседваха, подкрепяха се и спореха ефектно мислещи човеци. Тогава тяхната общност се генерираше не от съвместна светогледна, политическа или естетическа идеология, а от интелектуалния аристократизъм и – задължително – креативността. Генерално условие бе способността и готовността за диалог. Затова през втората половина на 80-те и през 90-те години вестникът биваше разпознаван като всякакъв: ляв и десен, консервативен и радикален, агресивен и пасивен. А той беше отворено публично пространство за отстояване на гледни точки чрез качествено аргументиране. Започнаха да се избистрят стратегически парадигми, алтернативни както на официозната, така и една спрямо друга. [...]

За карикатурата, карикатуристите и за опашката на кравата

Преди няколко години на едно събрание ме помолиха да се изкажа за хумора. Мен ми хрумна нещо. Казах, че народът, държавата като организация е една млечна крава, ползата от която всички сме осъзнали. Тя има опашка, с която непрекъснато се пази от мухите, които дразнят нервната ѝ система. Хуморът е опашката на кравата – пази я от мухите. Намира се на най-неприличното място, конфузно положение, като си помисли човек. Никъде не сте видели крава с отрязана опашка. И не бива да се реже опашката ѝ. [...]

Болката и изкуството. Разговор с Иван Вирипаев

Знаете ли, не ми се иска да говоря за Путин, защото вече ми омръзна. Вероятно много хора се питат как издържа. На негово място аз сигурно щях да умра, нямаше да мога да живея този живот. Но той го живее. Защо? Според мен е така, защото не изпитва болка. Путин е апатичен, изобщо не познава емпатията. Тоест той вижда убийствата, но не го боли. Ако човек не изпитва болка, той може да ви нападне, защото не разбира, не познава болката. Именно затова тя е важна за мен. И е изключително важна за изкуството. [...]

Кристален глобус за българското кино

Разбира се, че трябва да отделим специално внимание на бляскавото участие на „Уроците на Блага“ на реж. Стефан Командарев, който е и съсценарист със Симеон Венциславов. Техният филм е зареден с много хуманизъм, с дълбоко уважение към човека и внимателно вглеждане в психологията на възрастните хора. Стефан Командарев ясно е заявявал, че старостта и боледуването на баща му са го изправили пред изключителна отговорност към това поколение, че този филм иска да върне достойнството именно на хората от третата възраст. [...]

Не можех да не поставя „Хага“

На сцената има 16 души. Разиграва се въображаем процес в Хага срещу военните престъпления и престъпленията срещу човечеството. Никога не съм работил върху нещо, имащо толкова пряка връзка със случващото се тук и сега. В театъра хората идват и гледат как тези на сцената ще разрешат конфликт или ужасна ситуация, която ние като хора не знаем как да разрешим. Но за да се разиграе една трагедия, ни трябва време, достатъчно да сме отдалечени от случилото се, трябва да имаме възможност да рефлектираме върху него. [...]

Как мислим Септември ’23? Разговор с Веселин Янчев

Теоретично говорим за гражданска война, когато се стигне до заемане на територии от друга, алтернативна на официалната власт. През 1923 г. не се стига дотам, като цяло централната власт контролира ситуацията. Събитията показват, че комунистическата партия все още няма потенциал и подкрепа, за да извърши промяна в управлението на страната. По най-завишени данни в събитията са участвали не повече от 15% от населените места. Властта е взета за часове или за дни в едва 9% от населените места и в около 5% от градовете. [...]