Сблъсъкът с историята

Моделът на историята като magistra vitae, или „учителка на живота“ (формулата е на Цицерон, но не той е неин автор), предполага известна връзка с миналото, в която миналото е основната категория, към която се обръщаме, когато искаме да разберем настоящето си и да му въздействаме. Защото проблем на историята е най-вече въпросът за действието. За да въздействаме на настоящето, започваме да гледаме към миналото, откъдето извличаме примерите или уроците; тук именно е смисълът на формулата „историята е учителка на живота“. [...]

Мълчанието на снимката. Разговор с Добромир Иванов

Всички онези новини и събития, които снимаме всеки ден, нямат претенцията да бъдат изкуство. Но пък имат документална стойност, защото ние следваме ритъма на деня и това се документира. Когато след години извадиш архива си, можеш да видиш как всичко се е променило. Това постоянно снимане ни позволява да видим процесите – как някои герои на днешния ден си тръгват, как се появяват нови лица. Позволява ни да гледаме на живота като на фотографска лента, която се разгръща пред нас. [...]

Васил Казанджиев: Останах на самотен остров

Да пиша е някакъв инстинкт, нагон. Съжалявам, че изгубих много време, и то в най-хубавите си години, с други неща. Особено дирижирането отнема много време, сили и нерви. От една страна, това е загуба за композитора, но от друга, е полезно, защото непрекъснатият жив контакт с оркестър дава много идеи и композиторът пише все по-майсторски. Но от пет години аз вече само пиша. Една симфония изисква много писане, затова създавам предимно камерна музика за камерни състави. [...]

Свободата и властта. Разговор с Виталий Мански

В днешно време, когато снимаш документален филм, не е важно кого снимаш. Дали е бездомник, лекар, директор на училище, съсед… с всекиго подписваш договор с клаузи като „съгласен съм, имам право да гледам финалния резултат“ и т.н. С изключение на Горбачов! Никакви договори. Никакви условия „това да се показва, а това – не“. А нека не забравяме, че е охраняван от сътрудници на ФСО. Тези хора понякога заповядваха: „Не снимайте това“, но Горбачов винаги казваше: „Мански знае какво прави, не му се месете, аз му се доверявам“. [...]

Музиката е сега. Разговор с Матс Густафсон

Всяка група си има своето място и значение, имам групи с различна музикална динамика. В момента другата ми основна формация, наред с Fire!, е The End, чиято музика си е направо удар в лицето, там има достатъчно агресия. Пандемията разпали една поляризация, която ще ни влияе още години наред, преди да излезем от нея. Разбирам хората, които се бунтуват срещу политическата и икономическата власт, и напълно ги подкрепям, но когато става дума за пандемия, ние трябва да мислим екипно – за другите, за останалите. [...]

Наследство в риск. Разговор с проф. Тодор Кръстев

Халите включват различни пластове от историята на града. Всичко това ги прави не само търговска площ, а и културно пространство, в което се преплитат материални и нематериални ценности; място за среща на хората не само със стоки и продавачи, а и с културата на града. От обществен интерес е да бъде съхранена тази ценност. Но осъзнаването на ценността е предполагало държавата, респективно НИНКН, задължително да дефинира точни правила за нейното опазване и развитие, с които да се съобрази всеки потенциален купувач. [...]