Сега е време за литература. Разговор с Драго Янчар

Страхувам се, че интелектуалците са по-значими в революционни периоди, а не в нормални времена. Веднага след падането на Берлинската стена и след проблема с Югославия, в края на 90-те интелектуалците престанаха да бъдат толкова интересни за обществото. Изведнъж ролята им се омаловажи драстично. Оказахме се избутани в ъгъла и сега се чувствам крайно уморен, за да продължавам да пиша статии и есета на политически теми. Върнах се към литературата с мисълта: хайде да видим имаш ли какво още да кажеш тук! [...]

Константин Добройков – Безкрайните възможности на оркестъра

Най-яркият ми спомен е от една Коледа. Бях в пети клас. Имаме традиция да се събираме в дома на дядо и там получих подарък – аудио касета с „Матеус Пасион“ от Бах, изпълнение на филхармонията на Утрехт. Бях зашеметен от звука, който чух. Физически го усетих. Оттогава вниманието ми беше приковано в диригента. Ходил съм на десетки концерти на филхармонията. С който и учител или музикант да говорех, те все ми казваха, че ако се интересувам от дирижирането, трябва да уча теория, солфеж, анализ, инструментознание. [...]

Не знаеш какво те чака зад ъгъла. Разговор с Боряна Илиева

Фотографията ме учи на емпатия. Трябва да проявя разбиране и уважение към другия, който е пред фотоапарата. Когато снимаш, не можеш да застанеш срещу обекта си с осъждане, с лоши помисли. Не можеш да проникнеш със сила там, където е издигната преграда. Всеки човек е многолик, многопластов. Една фотография улавя само този пласт, който ни е показан сега. Ако искаме да вникнем по-дълбоко, не можем да сме неуважителни към границите на човека срещу нас. Фотографията ни учи на едно непрестанно търсене. [...]

Паметта на Източна Европа. Разговор с Беа Клоц

Концепцията и идеята за CEEOL се появи в средата на 90-те години. За нас от самото начало беше ясно, че искаме да се съсредоточим върху хуманитарните, социалните науки и литературата на този регион. Социологията беше омразна специалност в Полша и Унгария, джендър изследванията също, за съжаление 30 години по-късно отново стигнахме дотам. Друг фокус бяха малцинствата в тези страни, например немскоезичното малцинство в Румъния, което през 90-те години в голямата си част вече беше напуснало страната. [...]

Извън рамката. Разговор с Ангелина Павлова

Преди около трийсет години, когато се изграждаше моят почерк, на откриването на изложбата ми в Галерия L в Хамбург, една от най-престижните галерии за стъкло в Европа по онова време, галеристката обясни, че ме е избрала, защото моята отлика е в това, че комбинирам две най-тежки техники – шлифованото оптично стъкло и топеното стъкло, чиято техника се отличава с множество предварителни процеси на формообразуване. Работя и в двете техники, понякога ги комбинирам и се опитвам да запазя деликатното равновесие между тях. [...]

Разкази за доброто в трудно време. Разговор с Вили Лилков

Покрай изследванията си за съдбата на хора, осъдени от Народния съд, установих, че много евреи са свидетелствали за помощта от бивши народни представители в периода на действие на Закона за защита на нацията. Така постепенно се появи идеята да опиша как българите са се отнасяли към евреите в годините на ВСВ. Убеден съм, че спасението е станало факт, защото хора от всички слоеве на българското общество са оказвали подкрепа на евреите. И това се дължи на добрата интерграция на евреите в българското общество. [...]