„Превърни гнева си в творчество“. Разговор с Николай Гундеров

Винаги съм се учудвал защо, когато се прави пълна кръвна картина, не се изследва наличието или отсъствието на чувството за хумор. Човек освен от желязо, червени кръвни телца и натрий има нужда и от смях. Неговото отсъствие води до симптоми на анемичност. Представете си, че сте роден с вратовръзка, за да може гинекологът да ви издърпа по-лесно на белия свят. Ами тогава ви е писано да си останете началник. Не зная как се издържа с такъв възел на врата цял живот. Претенцията за сериозност е пълна с холестерол. [...]

Феноменът на властта

Случвало ли ви се е да присъствате на разговор между политици? За какво си говорят те около трибуните? За глупости, често за някакви мерзости. В „Божествената комедия“ на Данте виждаме същото. Там няма никакви велики мисли, това е мит. Те са обикновени хора, нелишени от талант, но просто така се е случило, че са се издигнали високо. Величието е по-скоро стереотип на възприятието на тълпите. Смята се, че щом човек се е изкачил дотам, значи е велик. Всъщност колкото по-високо се издига някой, толкова по-ниско се оказва. [...]

Магията на хармониката. Разговор с Марко Йованович

Блусът е началната точка, от която често се тръгва – хората просвирват на този инструмент основно заради блуса. И при мен беше така – започнах да свиря на хармоника, когато бях на 13, именно защото блусът ме привличаше и очароваше. През годините с хармониката успях да изуча различни и разнообразни традиции в блуса и да се свържа с тях. А по-късно, когато се захванах да откривам и изучавам други жанрове, припознах блуса в различни видове музики от близки и далечни земи. [...]

Време за нова антология на турската поезия. Разговор с Кадрие Джесур

Първият ми превод от българска поезия беше публикуван през далечната 1996 г. Представих стихове на големия Христо Фотев. Много исках да се чете на турски и не само защото е роден в Истанбул. По-късно през годините в мой превод бяха публикувани редица български поети – Любомир Левчев, Валери Петров, Петя Дубарова, Едвин Сугарев, Блага Димитрова, София Несторова, Светлозар Игов, Божана Апостолова, Аксиния Михайлова, Кристин Димитрова, Йордан Кръчмаров и много други. [...]

Окриляващият Радичков. Разговор с Петринел Гочев

За всички нас Радичков беше кумир, затова един ден реших да го чакам пред дома му на ул. „Оборище“ толкова дълго, колкото е необходимо, за да го заговоря. Дочаках го, представих му се, приседнахме един до друг пред кооперацията, където имаше градинка, поговорихме си за „Хора и свраки“, разказах накратко какво възнамерявам да правя и той – много добронамерен, без да ме притиска – каза: „О, мойто момче, то от това не става театър!“. Отвърнах, че няма да се откажа, че ще се боря, за да видя какво мога да направя… [...]