Велик майстор на иронията. Разговор с Любомир Илиев

Велик майстор на иронията. Разговор с Любомир Илиев

Пред творбите на гении като Томас Ман можем само да немеем в захлас, защото са недостижимо високо в литературния Олимп и колкото и да подскачаме, трудно бихме им наложили собствения си аршин, за да ги обявим за любими или по-малко любими. Мисля, че така разсъждават и повечето критици: едни превъзнасят „Вълшебната планина“, други убедено смятат, че новелата „Смърт във Венеция“ е най-съвършената творба в цялата немскоезична литература. Аз, като неистов поклонник на Гьоте (друг гений!), някак си подсъзнателно отдавам предпочитанията си на онези творби на Ман, които по един или друг начин са свързани с ваймарския олимпиец. А те са много: романите „Доктор Фаустус“ и „Лоте във Ваймар“, десетките есета и статии, асоциативните препратки в цял куп други произведения. Ценя, разбира се, чуждите мнения, ето защо се отказвам от каквито и да било класации и ще се задоволя с констатацията, че във всичките си книги Томас Ман е истински великан на словото, без когото световната литература би била далеч по-бедна. Той с основание се нарежда сред най-големите писатели на XX век и със своите романи, разкази и есета, преведени на над 40 езика и издадени в милионни тиражи, не само оказва огромно влияние на немската литература, но мнението му се ползва с авторитет по цял свят. [...]

Германци, чуйте ме!

Съпротивата на Англия, подкрепата, която Америка ѝ предоставя, водачите ви заклеймяват като „продължение на войната“. Те настояват за „мир“. Те, от които капе кръвта на собствения им народ и на други народи, смеят да произнасят тази дума. Мир – и под това разбират: подчинение, узаконяване на престъпленията им, понасяне на непоносимото. Но това е невъзможно. С един Хитлер няма да има мир, защото той е изначално неспособен на мир и защото тази дума в устата му е само мръсна, патологична лъжа. [...]

Тайната на „Вълшебната планина“

Появилият се през 1924 г. роман на Томас Ман „Вълшебната планина“ – вторият от неговите големи романи след „Буденброкови“, но всъщност първият „голям“ роман, в който се потвърждават принципите на самобитната поетика на Томас Ман – сякаш потвърждава възгледите на Шопенхауер за изкуството на романа: да не разказва за крупни събития, а да направи интересни малките, да изобразява колкото може по-малко външния живот и да прониква колкото може повече във вътрешния живот... [...]

Томас Ман: пътуване към Изтока

През 1925 г. Томас Ман пътува в буквалния смисъл на Изток, триседмичното средиземноморско пътешествие го отвежда и в Египет, за това той пише във „Фосише Цайтунг“ от 12 април 1925 г.: „Ориентът… Да, наистина аз го възприех. Отнасям със себе си вечни образи, останали неизменни от дните на Изида и на боговете с ястребови глави…“. Завръщайки се в Мюнхен, той започва работа върху своите романи за Иосиф, които режисира като спускане в „кладенеца на миналото“, „слизане в ада“. [...]