Преоткриване на публиката. Разговор с Малин Кръстев

Цялата група, с която правим „Поетите“, са най-вече прекрасни хора. И това е много важно – какъв човек си. От каква позиция заставаш зад стихотворение на Стефан Цанев, на Константин Павлов, на Борис Христов. И виждаш, че това вече е мисия. Ето така разбирам аз професията по принцип, да имаш мисия. Тази вечер едни хора да си тръгнат замислени от „Кой се страхува от Вирджиния Улф“, други да разберат принципа на „Лазарица“, „Къде е заровено кучето“, както казваше Коко Азарян... Е, това ни е мисията. Това е мисията на поетите… [...]

Достъп до култура. Разговор с Диана Андреева и Янина Танева

Задаваме въпроса: „През изминалата година прочетохте ли книга? И ако да, колко книги сте прочели?“. За съжаление, проучването показва негативна тенденция – 43,6% от респондентите потвърждават, че не са прочели нито една книга. А от тези, които посочват, че са прочели, при около 56,5% това са средно около 7 книги за година. Тук все още говорим за фактора цена, книгите са скъпоструващо удоволствие за част от хората. Тези групи, които посочват, че нямат възможност да купуват книги, не посещават и библиотеки. [...]

Музикалната картина на съвремието. Разговор с Анда Палиева

Често си говорим между колеги защо музикалната ни критика така залиня и върви към изчезване. Малко са местата за професионални музикални публикации, изключвам специализираните академични издания. Останалите издания не търсят мнението на професионалисти. Затова и интересът на младите хора, които биха се занимавали с критика, също изчезва – къде да пишат, за какво да пишат. И ето един парадокс – Екатерина Дочева, висок професионалист с ярко перо, пише великолепни рецензии само в собствения си блог, за приятели. [...]

Нови имена

Появата на нови самобитни гласове, на нови имена е условие за развитие на сценичното изкуство, а алтернативните пространства са естественото място за „артисти с друг поглед“. Подобни пространства формират около себе си нови кръгове от хора. През авторитета на тези пространства се налагат тенденции и развиват процеси, но уви, често едва започнали да съществуват, те спират дейността си. Буквално за няколко години тъй наречените независими сцени в София са намалели наполовина и това е отчетливо ясно в края на този сезон. [...]

„Лоенгрин“, алегория на съмнението в тревожния свят

Приемана за най-лиричната опера на Вагнер, „Лоенгрин“ се завърна в края на март в Барселонската опера „Лисеу“ с аскетична, но и драматично-динамична естетика и нов ракурс към либретото – под диригентството на Жозеп Понс и в сценичната интерпретация на Катарина Вагнер. Постановката отбеляза кулминацията на Проекта Лоенгрин – артистична инициатива на Клуб „Вагнер“, Барселона, включваща изложба и други паралелни събития, която се заражда през 2020 г., но е прекъсната от пандемията. [...]

Групова терапия

Като си дълго време на сцената – като мен, 35 години вече – по някакъв начин се превръщаш в легенда, в мит... И някак започваш да се чувстваш гротескно – ти, човек от плът и кръв, вървиш по улицата, а се усещаш като някакъв ходещ паметник. И тъй като обичам да обръщам песните си с хастара навън, исках да пробвам малко да се измъкна от позицията на „Рамбо, който свири песните си“... Не, аз не съм Рамбо Амадеус, а този, който прави трибют на Рамбо Амадеус – преразказвам от дистанция това, което Рамбо е направил досега. [...]